Както на няколко места споменах, дефиницията на Втория постулат на Специалната теория се нуждае от уточняване. Без такова той влиза в противоречие със самата сравнителна процедура, превръща се в груб алогизъм, който гарнира скоростта на светлината със солидна доза въображение. Една от стъпките за преодоляване на това положение минава през осмисляне на техниката на сравняване.
Така навлизам още по-навътре в конкретиката на технологията на познавателния процес, оказваща се, за съжаление, девствен, не огрят от разума, кът в главите на учените. На всичко отгоре, незавидната ситуация около това бяло поле бива утежнена с необясними безгрижие или враждебност…навярно от, все още, неразбиране на проблема. Така или иначе, въпросното незнание до наши дни резултира в трагикомични действия и оценки. Затова, за кой ли път, объръщам внимание, че технологията на познавателния процес не допуска алтернативи. Като нейно органично звено, техниката на сравняване ще е обективно налична в едно единствено изпълнение, а именно: